Римляни 2
2
1Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи. 3И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото? 4Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога, 6който ще отплати на всекиго според делата му: 7вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка; 10а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка. 11Понеже Бог не гледа на лице. 12Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени – 13защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват – 16в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие. 17Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога, 18и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона, 19и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина, 20наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината. 21Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? 23Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона? 24Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано. 25Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване. 26И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване? 27И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; 29а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.
Currently Selected:
Римляни 2: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013