Популярні біблійні вірші з Делата на апостолите 7

Поділитись

Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.

«Господ казва: Небето е моят престол, а земята — място да отморя краката си. Какъв дом ще ми построите? Кое е мястото, където да отдъхна?

При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел.