Priljubljene svetopisemske vrstice iz Второ Коринтяни 4

Deli

Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.

Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.

Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.

които не вярват и на които божеството на този свят е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.

Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.