Притчи 1
1
1Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев, 2За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие, 3За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота, 4За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение. 5Мъдрият нека слуша и е стане по-мъдър, И разумният е придобие разсмотрение; 6За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им. 7Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението. 8Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си; 9Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти. 10Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш; 11Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния; 12Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова; 13Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи: 14Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца; 15Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им; 16Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв. 17Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица. 18И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души. 19Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него. 20Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите, 21Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си: 22До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието? 23Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми. 24Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше, 25Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, - 26И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви. 27Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас, 28Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха, 30Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение, 31За то ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си намислювания. 32Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им, И безумните ще ги погуби небрежението им ; 33Но този който ме слуша ще живее в безопасност. И ще е в тишина без да се бои от зло.
Currently Selected:
Притчи 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk