Матей 26
26
1И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си: 2Знаете че след два дни ще бъде Пасха, и Син человечески ще бъде предаден на разпятие. 3Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа, 4и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият; 5но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа. 6А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго, 7пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. 8А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? 9Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. 10Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. 11Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 12Защото тя като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми. 13Истина ви казвам: Дето и да се проповяда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори. 14Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците, 15и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. 16И от тогаз търсеше благовремие да го предаде. 17И в първия ден на праздника на безквасните хлябове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата? 18И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си. 19И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата. 20И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте. 21И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тях да му казват: Да не би да съм аз, Господи? 23А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде. 24Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил. 25И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече. 26И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е тялото мое. 27И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички; 28защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете. 29И казвам ви, че от сега на татък няма да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего. 30И като изпяха песен, излязоха на гората Елеонска. 31Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото. 32А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея. 33А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня. 34Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене. 35Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици. 36Тогаз идва с тях Исус на едно място което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. 37И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. 38Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. 39И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, 40И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? 41Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. 42Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя. 43И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им бяха отегнали. 44И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово. 45Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син человечески се предава в ръце на грешници. 46Станете да идем: ето наближи този който ме предава. 47И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа. 48А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го. 49И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го. 50А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го. 51И ето един от тези които бяха с Исуса простря ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 52Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на мястото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат. 53Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели? 54Но как ще се сбъдат писанията, че това така трябва да бъде? 55В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седях при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте. 56Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха. 57А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините. 58А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината. 59А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, 60и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели 61и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак. 62И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти? 63А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий. 64Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина человеческаго че седи отдясно на силата, и че иде на облаците небесни. 65Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. 66Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт. 67Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници 68и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари? 69А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина. 70А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш. 71И когато излезе той на вратника, видя го друга, и казва на тези които бяха там: И този бе с Исуса Назарянина. 72И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека. 73И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях; защото твоето говорене те изявява. 74Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попя. 75И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.
Currently Selected:
Матей 26: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Матей 26
26
1И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си: 2Знаете че след два дни ще бъде Пасха, и Син человечески ще бъде предаден на разпятие. 3Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа, 4и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият; 5но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа. 6А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго, 7пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. 8А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? 9Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. 10Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. 11Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате. 12Защото тя като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми. 13Истина ви казвам: Дето и да се проповяда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори. 14Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците, 15и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. 16И от тогаз търсеше благовремие да го предаде. 17И в първия ден на праздника на безквасните хлябове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата? 18И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си. 19И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата. 20И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте. 21И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тях да му казват: Да не би да съм аз, Господи? 23А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде. 24Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил. 25И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече. 26И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е тялото мое. 27И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички; 28защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете. 29И казвам ви, че от сега на татък няма да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего. 30И като изпяха песен, излязоха на гората Елеонска. 31Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото. 32А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея. 33А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня. 34Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене. 35Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици. 36Тогаз идва с тях Исус на едно място което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. 37И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. 38Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. 39И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, 40И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? 41Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. 42Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя. 43И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им бяха отегнали. 44И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово. 45Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син человечески се предава в ръце на грешници. 46Станете да идем: ето наближи този който ме предава. 47И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа. 48А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го. 49И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го. 50А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го. 51И ето един от тези които бяха с Исуса простря ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 52Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на мястото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат. 53Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели? 54Но как ще се сбъдат писанията, че това така трябва да бъде? 55В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седях при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте. 56Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха. 57А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините. 58А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината. 59А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, 60и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели 61и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак. 62И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти? 63А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий. 64Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина человеческаго че седи отдясно на силата, и че иде на облаците небесни. 65Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. 66Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт. 67Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници 68и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари? 69А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина. 70А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш. 71И когато излезе той на вратника, видя го друга, и казва на тези които бяха там: И този бе с Исуса Назарянина. 72И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека. 73И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях; защото твоето говорене те изявява. 74Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попя. 75И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk