3 Царе 2
2
1И приближиха се дните на Давида да умре; и заръча на Соломона сина си и каза: 2Аз отивам в пътя на всичката земя; а ти се крепи и бъди мъж; 3и пази поръчанията на Господа Бога твоего, и ходи в пътищата му, и пази повеленията му, и заповедите му, и съдбите му, и свидетелствата му както е писано в Мойсеевия закон, за да благоденствуваш в всичко каквото правиш и всякъде дето и да се обърнеш; 4за да утвърди Господ словото си което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си да ходят пред мене с истина, с всичкото си сърдце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев. 5А още ти знаеш това което ми направи Иоав Саруинът син що направи на двамата войводи на Израилевите воинства, на Авенира Нировия син, и на Амаса Иетеровия син, които уби, и изля кръвта на боя в мир, и тури кръвта на боя в пояса си който бе около чреслата му, и в обущата си които бяха на нозете му. 6Направи прочее според мъдростта си, и да не оставиш да слезе седината му с мир в гроба. 7Но на синовете на Верзелая Гадаадеца направи милост, и нека са от тези които ядат на трапезата ти; защото така се приближиха те при мене когато бягах от лицето на брата ти Авесалома. 8И ето с тебе Семей Гираевът син, Вениаминецът, от Ваурим, който ме прокле с горка клетва в който ден отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне в Иордан, и заклех му се в Господа и рекох: Няма да те умъртвя с меч. 9Сега прочее да го не обезвиниш; защото си мъж мъдър, и знаеш що да му направиш, и да сведеш седината му с кръв в гроба. 10И заспа Давид с отците си, и погребе се в Давидовия град. 11А дните в които царува Давид над Израил бяха четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим. 12И седна Соломон на престола на отца си Давида; и укрепи се царството му много. 13А Адония Агитинът син дойде при Витсавее, Соломоновата майка. И тя рече: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14После рече: Имам една дума да ти река. И тя рече: Говори. 15И рече: Ти знаеш че мене принадлежеше царството, и на мене беше турил всичкий Израил лицето си за да царувам; но царството се обърна та стана на брата ми, защото от Господа му стана. 16Сега прочее искам едно искане от тебе; не ми го отричай. И тя му рече: Говори. 17И каза: Речи, моля, на Соломона царя (защото не ще да ти отрече това) да ми даде Ависага Сунамянката за жена. 18И рече Витсавее: Добре; аз ще говоря за тебе на царя. 19И влезе Витсавее при цар Соломона за да му говори за Адония. И стана царят да я посрещне, и поклони й се; сетне седна на престола си, положи и престол за царската майка, която седна отдясно му. 20И рече: Едно малко прошение прося от тебе; не ми го отричай. И рече й царят: Проси, майко моя; защото не ще да ти отрека. 21И тя рече: Нека се даде Ависага Сунамянката на Адония брата ти за жена. 22И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син. 23И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си. 24И сега, жив Господ, който ме потвърди и тури ме да седна на престола на отца ми Давида, и който ми направи дом както се обеща, днес ще се умъртви Адония. 25И проводи цар Соломон чрез ръката на Ванаия Иодаевия син, та нападна на него; и умря. 26А на Авиатара свещеника рече царят: Иди в Анатот, на нивите си, защото си достоен за смърт; но в този ден не ща да те умъртвя, понеже ти дигна ковчега на Господа Иеова пред Давида отца ми, и понеже злострада ти в всичко колкото злострада отец ми. 27И отметна Соломон Авиатара да не е свещеник Господу, за да се изпълни словото Господне което говори за Илиевия дом в Сило. 28И този слух дойде до Иоава; (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не клонеше след Авесалома;) и побягна Иоав в скинията Господня та се хвана за роговете на олтаря. 29И извести се на цар Соломона че Иоав побягнал в скинията Господня, и ето го при олтаря. Тогаз проводи Соломон Ванаия Иодаевия син и рече: Иди нападни на него. 30И дойде Ванаия в скинията Господня та му рече: Така говори царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И донесе Ванаия ответ на царя и каза: Така рече Иоав, и така ми отговори. 31А царят му рече: Направи както рече той, и нападни на него, и погреби го; за да изгладиш неповинната кръв която проля Иоав, от мене и от дома на отца ми. 32И Господ да възвърне кръвта му на главата му, който нападна върх двама мъже по-праведни и по-добри от него та ги умъртви с меч, без да знае отец ми Давид,- Авенира Нировия син, военачалника на Израиля, и Амаса Иетеровия син, военачалника на Юда; 33и да се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на семето му в век; а на Давида, и на семето му, и на дома му, и на престола му да бъде мир от Господа до века. 34Тогаз възлезе Ванаия Иодаевът син та нападна на него и го умъртви; и заровен биде в дома си в пустинята. 35И постави царят вместо него Ванаия Иодаевия син над воинството; и Садока свещеника постави царят вместо Авиатара. 36И прати царят та повика Семея и рече му: Съгради си дом в Ерусалим та седи там, и да не излезеш от там на никъде; 37защото в който ден излезеш и преминеш потока Кедрон, знай известно че непременно ще се умъртвиш: кръвта ти ще бъде на главата ти. 38И рече Семей на царя: Добро е словото; както рече господарят ми царят, така ще направи рабът ти. И седя Семей в Ерусалим много дни. 39И след три години двама от слугите на Семея прибегнаха при Анхуса сина на Мааха, Гетския цар; и известиха на Семея и казаха: Ето, слугите ти са в Гет. 40И Семей стана та оседла осела си, и отиде в Гет при Анхуса за да иска слугите си; и отиде Семей та доведе слугите си от Гет. 41И извести се Соломону че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42И проводи царят та повика Семея, и рече му: Не заклех ли те в Господа, и засвидетелствувах ти и рекох: Знай известно че в който ден излезеш та отидеш вън де и да е непременно ще умреш; и ти ми рече: Добро е словото което чух? 43Защо прочее не упази ти клетвата Господня и заповедта която ти заповядах? 44И рече царят на Семея: Ти знаеш всичката злина която познава сърдцето ти, що стори на баща ми Давида; за това ще възвърне Господ злината ти на главата ни; 45а цар Соломон ще е благословен, и Давидовий престол утвърден пред Господа до века. 46Тогаз царят заповяда на Ванаия Иодаевия син, който излезе та нападна на него; и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломона.
Currently Selected:
3 Царе 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
3 Царе 2
2
1И приближиха се дните на Давида да умре; и заръча на Соломона сина си и каза: 2Аз отивам в пътя на всичката земя; а ти се крепи и бъди мъж; 3и пази поръчанията на Господа Бога твоего, и ходи в пътищата му, и пази повеленията му, и заповедите му, и съдбите му, и свидетелствата му както е писано в Мойсеевия закон, за да благоденствуваш в всичко каквото правиш и всякъде дето и да се обърнеш; 4за да утвърди Господ словото си което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си да ходят пред мене с истина, с всичкото си сърдце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев. 5А още ти знаеш това което ми направи Иоав Саруинът син що направи на двамата войводи на Израилевите воинства, на Авенира Нировия син, и на Амаса Иетеровия син, които уби, и изля кръвта на боя в мир, и тури кръвта на боя в пояса си който бе около чреслата му, и в обущата си които бяха на нозете му. 6Направи прочее според мъдростта си, и да не оставиш да слезе седината му с мир в гроба. 7Но на синовете на Верзелая Гадаадеца направи милост, и нека са от тези които ядат на трапезата ти; защото така се приближиха те при мене когато бягах от лицето на брата ти Авесалома. 8И ето с тебе Семей Гираевът син, Вениаминецът, от Ваурим, който ме прокле с горка клетва в който ден отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне в Иордан, и заклех му се в Господа и рекох: Няма да те умъртвя с меч. 9Сега прочее да го не обезвиниш; защото си мъж мъдър, и знаеш що да му направиш, и да сведеш седината му с кръв в гроба. 10И заспа Давид с отците си, и погребе се в Давидовия град. 11А дните в които царува Давид над Израил бяха четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим. 12И седна Соломон на престола на отца си Давида; и укрепи се царството му много. 13А Адония Агитинът син дойде при Витсавее, Соломоновата майка. И тя рече: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14После рече: Имам една дума да ти река. И тя рече: Говори. 15И рече: Ти знаеш че мене принадлежеше царството, и на мене беше турил всичкий Израил лицето си за да царувам; но царството се обърна та стана на брата ми, защото от Господа му стана. 16Сега прочее искам едно искане от тебе; не ми го отричай. И тя му рече: Говори. 17И каза: Речи, моля, на Соломона царя (защото не ще да ти отрече това) да ми даде Ависага Сунамянката за жена. 18И рече Витсавее: Добре; аз ще говоря за тебе на царя. 19И влезе Витсавее при цар Соломона за да му говори за Адония. И стана царят да я посрещне, и поклони й се; сетне седна на престола си, положи и престол за царската майка, която седна отдясно му. 20И рече: Едно малко прошение прося от тебе; не ми го отричай. И рече й царят: Проси, майко моя; защото не ще да ти отрека. 21И тя рече: Нека се даде Ависага Сунамянката на Адония брата ти за жена. 22И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син. 23И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си. 24И сега, жив Господ, който ме потвърди и тури ме да седна на престола на отца ми Давида, и който ми направи дом както се обеща, днес ще се умъртви Адония. 25И проводи цар Соломон чрез ръката на Ванаия Иодаевия син, та нападна на него; и умря. 26А на Авиатара свещеника рече царят: Иди в Анатот, на нивите си, защото си достоен за смърт; но в този ден не ща да те умъртвя, понеже ти дигна ковчега на Господа Иеова пред Давида отца ми, и понеже злострада ти в всичко колкото злострада отец ми. 27И отметна Соломон Авиатара да не е свещеник Господу, за да се изпълни словото Господне което говори за Илиевия дом в Сило. 28И този слух дойде до Иоава; (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не клонеше след Авесалома;) и побягна Иоав в скинията Господня та се хвана за роговете на олтаря. 29И извести се на цар Соломона че Иоав побягнал в скинията Господня, и ето го при олтаря. Тогаз проводи Соломон Ванаия Иодаевия син и рече: Иди нападни на него. 30И дойде Ванаия в скинията Господня та му рече: Така говори царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И донесе Ванаия ответ на царя и каза: Така рече Иоав, и така ми отговори. 31А царят му рече: Направи както рече той, и нападни на него, и погреби го; за да изгладиш неповинната кръв която проля Иоав, от мене и от дома на отца ми. 32И Господ да възвърне кръвта му на главата му, който нападна върх двама мъже по-праведни и по-добри от него та ги умъртви с меч, без да знае отец ми Давид,- Авенира Нировия син, военачалника на Израиля, и Амаса Иетеровия син, военачалника на Юда; 33и да се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на семето му в век; а на Давида, и на семето му, и на дома му, и на престола му да бъде мир от Господа до века. 34Тогаз възлезе Ванаия Иодаевът син та нападна на него и го умъртви; и заровен биде в дома си в пустинята. 35И постави царят вместо него Ванаия Иодаевия син над воинството; и Садока свещеника постави царят вместо Авиатара. 36И прати царят та повика Семея и рече му: Съгради си дом в Ерусалим та седи там, и да не излезеш от там на никъде; 37защото в който ден излезеш и преминеш потока Кедрон, знай известно че непременно ще се умъртвиш: кръвта ти ще бъде на главата ти. 38И рече Семей на царя: Добро е словото; както рече господарят ми царят, така ще направи рабът ти. И седя Семей в Ерусалим много дни. 39И след три години двама от слугите на Семея прибегнаха при Анхуса сина на Мааха, Гетския цар; и известиха на Семея и казаха: Ето, слугите ти са в Гет. 40И Семей стана та оседла осела си, и отиде в Гет при Анхуса за да иска слугите си; и отиде Семей та доведе слугите си от Гет. 41И извести се Соломону че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42И проводи царят та повика Семея, и рече му: Не заклех ли те в Господа, и засвидетелствувах ти и рекох: Знай известно че в който ден излезеш та отидеш вън де и да е непременно ще умреш; и ти ми рече: Добро е словото което чух? 43Защо прочее не упази ти клетвата Господня и заповедта която ти заповядах? 44И рече царят на Семея: Ти знаеш всичката злина която познава сърдцето ти, що стори на баща ми Давида; за това ще възвърне Господ злината ти на главата ни; 45а цар Соломон ще е благословен, и Давидовий престол утвърден пред Господа до века. 46Тогаз царят заповяда на Ванаия Иодаевия син, който излезе та нападна на него; и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломона.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk