139
1(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид.
ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. 2Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. 3Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. 4Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла. 5Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. 6Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна. 7Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? 8Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! 9Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, 10дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! 11Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен – 12дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината. 13Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми. 14Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. 15Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята. 16Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше. 17Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им! 18Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб. 19О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже! 20Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно. 21Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб? 22Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове. 23Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми. 24И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!
Loading reference in secondary version...