16
1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. 3И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. 4Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас; 5а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? 6Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. 7Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. 8И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; 9за грях, защото не вярват в Мене; 10за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; 11а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден. 12Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява. 16Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите. 17Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца. 18И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже. 19Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света. 22И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. 23И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. 24До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. 26В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; 27защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох. 28Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. 29Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога. 31Исус им отговори: Сега ли вярвате? 32Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
Loading reference in secondary version...