Изход 15 BG1871 [abbreviation] brought to you by [publisher] Learn more

Devotional

Versions

Cancel
 
15
1Тогаз възпя Моисей и Израилевите синове тази песен Господу; и говориха и рекоха: - Ще пея Господу, защото се прослави славно: Коня и ездеца му хвърли в морето. 2Господ е сила моя и пение, И стана ми спасение: Той ми е Бог, и ще го прославя: Бог на отца ми, и ще го превъзнеса. 3Господ е силен воевател: Името му е Иеова. 4Колесниците Фараонови и воинството му хвърли в морето: Избраните му пълковници потънаха в червено Море. 5Бездните ги покриха: Като камък слязоха в дълбините. 6Десницата ти, Господи, прослави се в крепост: Десницата ти, Господи, смаза неприятеля. 7И с величината на превъзходството си изтребил си противниците си. Проводил си гнева си и пояде ги като слама. 8И с диханието на ноздрите ти водата се струпа на куп: Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. 9Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, Ще разделя користите: душата ми ще се насити върх тях: Ще изтръгна ножа си: ръката ми ще ги погуби. 10Подухнал си с вятъра си, и морето ги покри: Потънаха като олово в силната вода. 11Кой е подобен тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен тебе, славен в светост, чуден в пения, правещ чудеса? 12Прострял си десницата си, и земята ги погълна. 13С мъдростта си водил си тия люде които си избавил: Наставил си ги с силата си в обиталището на светинята си. 14Народите ще чуят и ще възтреперят: Болезни ще обладаят Палестинските жители. 15Тогаз ще се уплашат Едомските князове: Трепет ще хване Моавитските началници: Всичките жители в Ханаан ще се стопят. 16Страх и трепет ще нападне на тях: От величината на мишцата ти ще окаменеят Доде замине народът ти, Господи, Доде замине този народ който си придобил. 17Ще го въведеш и насадиш в гората на наследието си, Мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, Светилището, Господи, което ръцете ти поставиха. 18Господ ще царува в веки веков. 19Защото влязоха Фараоновите коне в морето с колесниците му и с конниците му; и Господ върна върх тях водата на морето. А Израилевите синове преминаха през сред морето по сухо. 20И пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тъпан в ръката си, и всичките жени излязоха след нея с тъпани и ликования. 21И Мариам им ответствуваше и говореше: - Пейте Господу, защото се прослави славно: Коня и ездеца му хвърли в морето. 22Тогаз дигна Моисей Израиляните от червено Море, и излязоха към пустинята Сур; и ходиха три дни в пустинята, и не намерваха вода. 23И от там дойдоха в Мера; но не могоха да пият от водата на Мера защото беше горчива: за това се наименува Мера. 24И мъмреха людете на Моисея и говореха: Що ще пием? 25А Моисей извика към Господа; и показа му Господ дърво, което като хвърли у водата, водата се услади. Там им даде заповед и повеление, и там ги опита. 26И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам. 27После дойдоха в Елим, дето имаше дванадесет водни източници и седемдесет финикови дървета; и там поставиха стан близу при водите.