Йоан 11
11
1Имаше някой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта. 2(А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.) 3И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е. 4И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея. 5А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара. 6И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това място дето беше. 7Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея. 8Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш? 9Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи някой деня не се препънва, защото гледа виделината на този свят. 10Ако ли ходи някой нощя препънва се, защото виделината не е в него. 11Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя. 12Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее. 13Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване. 14Тогаз им рече Исус явно: Лазар умря. 15И заради вас, за да повярвате, радвам се че не бях там; но да идем при него. 16А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него. 17И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба. 18А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19и мнозина от Юдеите бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи. 21Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрял брат ми; 22но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог. 23Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. 24Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден: 25Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее. 26и всеки който е жив и вярва в мене, до века няма да умре. Вярваш ли това? 27Казва му: Ей, Господи, аз повярвах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света. 28И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика. 29Тя щом чу стана скоро и отиде при него. 30(Исус не бе дошел още в селото, но беше на мястото дето го посрещна Марта). 31А Юдеите които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там. 32И като дойде Мария там дето беше Исус та го видя, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, нямаше да умре брат ми. 33Исус като я видя че плаче, и тези що бяха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути. 34И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж. 35Просълзи се Исус. 36И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше! 37А някои от тях рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре? 38Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик. 39Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. 40Казва й Исус: Не ти ли казах че ако повярваш ще видиш славата Божия? 41Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; 42и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил. 43И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън. 44И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде. 45Тогаз мнозина от Юдеите които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус повярваха в него. 46А някои от тях отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус. 47Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави. 48Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и мястото и народа ни. 49А някой си от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете; 50нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цял народ. 51И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа, 52и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии. 53И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият. 54За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в мястото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си. 55И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това място възлязоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си. 56Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стояха в храма: Как ви се струва? няма ли да дойде на праздника? 57А бяха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере някой де е да извести, за да го уловят.
Currently Selected:
Йоан 11: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk