3 Царе 1
1
1А цар Давид бе стар, преминал на възраст; и покриваха го с дрехи, но не се стоплюваше. 2И рекоха му рабите му: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица, за да предстоява пред царя, и да му пригодява, и да спи в недрото му, за да се топли господарят ни царят. 3И търсиха по всичките предели на Израил девица красна, и намериха Ависага Сунамянката, и доведоха я при царя. 4А девицата бе много красна, и пригодяваше на царя, и слугуваше му; но царят не я позна. 5Тогаз Адония синът на Аггита надигна се в себе си и каза: Аз ще царувам; и приготви си колесници и конници, и петдесет мъже за да тичат пред него. 6И отец му не беше го огорчавал никога да каже: Защо струваш ти това? А той беше и много хубавец на глед; и майка му го беше родила след Авесалома. 7И сдума се с Иоава Саруиния син и с Авиатара свещеника; и те последваха Адония и помагаха му. 8Но Садок свещеникът, и Ванаия Иодаевът син, и Натан пророкът и Семей, и Реий, и силните Давидови не бяха с Адония. 9И закла Адония овци, и говеда, и огоени телци при камика на Зоелет, който е при източника Рогил, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдини мъже царските слуги. 10Натана обаче пророка, и Ванаия, и силните, и Соломона брата си не покани. 11И говори Натан на Витсавее Соломоновата майка и рече: Не чу ли ти че се въцари Адония Агитинът син? и господарят ни Давид не знае това. 12Сега прочее ела, моля, да ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломона. 13Иди та влез при цар Давида и речи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми? Защо прочее се въцари Адония? 14Ето, ти още като говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще допълня думите ти. 15И влезе Витсавее при царя в ложницата; а царят беше много стар; и Ависага Сунамянката слугуваше на царя. 16И преклони се Витсавее та се поклони на царя. И царят рече: Що имаш? 17А тя му рече: Господарю мой, ти се закле в Гспода Бога твоего на рабинята си и каза: Соломон син ти ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми. 18Но сега, ето, Адония се въцари; и ти сега, господарю мой царю, не знаеш това. 19И закла говеда, и огоени телци, и овци с изобилие, и покани всичките царски синове, и Авиатара свещеника, и Иоава, военачалника; раба ти обаче Соломона не покани. 20Но на тебе, господарю мой царю, на тебе гледат очите на всичкия Израил да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него. 21Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме. 22И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът. 23И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята. 24И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми? 25Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония! 26А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани. 27От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него? 28И отговори цар Давид и рече: Повикайте ми Витсавее. И влезе при царя та застана пред царя. 29И закле се царят и рече: Жив Господ който избави душата ми от всичко утеснение, 30непременно, както ти се заклех в Господа Бога Израилева и рекох че Соломон син те ще се въцари след мене, и той ще седне вместо мене на престола ми, така ще направя в този ден. 31Тогаз Витсавее наведе се с лицето до земята та се поклони на царя, и рече: Да е жив господарят ми цар Давид в век. 32И рече цар Давид: Повикайте ми Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син. И дойдоха пред царя. 33И рече им царят: Вземете с себе си рабите на вашия господар та турете Соломона сина ми да седне на мъската ми, и низведете го в Гион; 34и нека го помажат там Садок свещеникът и Натан пророкът за цар над Израиля; и затръбете с тръбата и речете: Да е жив цар Соломон! 35Тогаз ще възлезете след него да дойде и да седне на престола ми; и той ще царува вместо мене, и нему заповядах да е княз над Израиля и над Юда. 36И отговори Ванаия Иодаевът син на царя и рече: Амин! Господ Бог на господаря ми царя така нека заповяда. 37Както биде Господ с господаря ми царя, така да е и с Соломона, и да увеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давида. 38Тогаз слезе Садок свещеникът, и Натан пророкът, и Ванаия Иодаевът син, и Херетците, и Фелетците та туриха Соломона на мъската на цар Давида, и доведоха го в Гион. 39И взе Садок свещеникът рога с елея от скинията та помаза Соломона. И възтръбиха с тръбата; и рекоха всичките люде: Да е жив цар Соломон! 40И възлязоха всичките люде след него; и свиреха людете с свирки, и веселеха се с голямо веселие, и земята се разсядаше от гласовете им. 41И чу Адония и всичките му поканени като свършиха да ядат. И когато чу Иоав тръбния глас рече: Какъв е този глас от глъч в града? 42Като още говореше, ето, Ионатан синът на Авиатара свещеника дойде, и рече Адония: Влез, защото ти си храбър мъж, и носиш добри вести. 43И отговори Ионатан и рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар; 44и проводи с него царят Садока свещеника, и Натана пророка, и Ванаия Иодаевия син, и Херетците, и Фелетците, та го туриха на царската мъска; 45и помазаха го Садок свещеникът и Натан пророкът в Гион за цар; и възлязоха от там веселяще се, и градът екна. Този е гласът който чухте. 46Още и Соломон седна на царския престол. 47И влязоха даже слугите на царя да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да осветли името на Соломона повече от твоето име, и да увеличи престола му повече от твоя престол; и поклони се царят върху одъра. 48И рече още царят така: Благословен Господ Бог Израилев който ми даде днес наследник седнал на престола ми, и очите ми видят това. 49Тогаз всичките поканени които бяха с Адония уплашиха се, и станаха та си отидоха всеки в пътя си. 50А Адония се уплаши от Соломоновото лице, и стана та отиде и се хвана за роговете на олтаря. 51И известиха на Соломона и рекоха: Ето, Адония се бои от цар Соломона, и, ето, хвана се за роговете на олтаря и говори: Нека ми се закълне днес цар Соломон че не ще да умъртви раба си с меч. 52И рече Соломон: Ако бъде добър мъж, нито един косъм от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. 53И проводи цар Соломон, та го сведоха от олтаря; и дойде та се поклони на цар Соломона; и рече му Соломон: Иди в дома си.
Currently Selected:
3 Царе 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk