YouVersion Logo
Search Icon

Делата на апостолите 8

8
Савел преследва вярващите
1Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.
2Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. 3Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. 4Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.
Филип проповядва в Самария
5Филип#8:5 Филип Не апостол Филип. Още в стих 26. отиде в Самария и там проповядваше за Месията. 6Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. 7В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. 8Голяма радост настъпи в този град.
9Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. 13Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.
14Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.
18Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
Филип поучава един етиопец
26Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31„Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:
„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
така и той дума не пророни.
33Унизиха го и му отказаха справедливост.
Кой ли някога ще разкаже за потомците му?
Защото животът му на земята свърши.“ Исая 53:7-8
34Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ 35Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.
36По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ 37#8:37 Някои по-късни ръкописи добавят: „Филип отговори: «Ако вярваш от цялото си сърце, можеш да се кръстиш.» Служителят каза: «Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.»“ 38И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy