Делата на апостолите 4
4
Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет
1Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. 2Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. 3Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. 4Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.
5На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. 6Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“
8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! 9Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — 10нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. 11Исус е
«камъкът, който вие, зидари, отхвърлихте
и който стана крайъгълен камък». Псалм 118:22
12Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“
13Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. 14Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. 15Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си: 16„Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. 17Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“
18След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. 19Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме. 20Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. 22Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.
Петър и Йоан се връщат при вярващите
23След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. 25Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:
«Защо беснееха народите?
Защо заговорничеха безсмислено?
26Земните царе се подготвиха за битка
и всички владетели се събраха с една обща цел
срещу Господа и неговия Месия.» Псалм 2:1-2
27Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, 28за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. 29А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, 30като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“
31В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.
Споделяне
32Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. 33С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. 34Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, 35слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.
36Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. 37Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.
Currently Selected:
Делата на апостолите 4: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International