Рут 1
1
1И в дните, когато съдеха съдиите, в земята настана глад. И един човек от Витлеем Юдейски отиде да живее като чужденец в моавските полета – той и жена му, и двамата му сина. 2Името на човека беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а името на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдейски. И те отидоха в моавските полета и останаха там. 3И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4И те си взеха моавки за жени: името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут. И живяха там около десет години. 5И двамата, Маалон и Хелеон, също умряха, и жената остана без двамата си сина и мъжа си. 6И тя стана със снахите си и се върна от моавските полета, защото беше чула в моавските полета, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7Затова тя излезе от мястото, където беше, и двете є снахи с нея; и поеха по пътя, за да се върнат в земята на Юда. 8И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да ви окаже милост, както вие оказвахте на умрелите и на мен. 9ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. И тя ги целуна. А те издигнаха гласовете си и заплакаха. 10И є казаха: Не, непременно ще се върнем с теб при твоя народ! 11А Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, че да ви станат мъже? 12Върнете се, дъщери мои, идете, защото аз съм прекалено стара, за да се омъжа. Ако кажех, че имам надежда, даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали затова да не се омъжите? Не, дъщери мои – понеже моята горчивина е по-голяма от вашата, защото ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен. 14И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея. 15И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; 17където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави – само смъртта ще ме раздели от теб! 18И като видя Ноемин, че беше решена да отиде с нея, престана да я уговаря. 19И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин? 20А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин1, наричайте ме Мера#Огорчена, защото Всесилният ми е направил живота много горчив. 21Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло? 22Така Ноемин се върна и с нея снаха є Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
Currently Selected:
Рут 1: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013