Битие 42
42
Братята на Йосиф идват в Египет за храна
1Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? 2#Деян. 7:12Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ 3Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; 4Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. 5И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. 6А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. 7Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ 8Йосиф разпозна братята си, но те него – не. 9#Бит. 37:5-10Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ 10А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; 11ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ 12Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ 13А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ 14Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. 15Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. 16Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ 17И ги затвори за три дена. 18На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22#Бит. 37:21-22Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ 23Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24#Бит. 43:30А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. 25И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ 29Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30„Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“ 35Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38#Бит. 37:35; 42:4А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
Currently Selected:
Битие 42: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Битие 42
42
Братята на Йосиф идват в Египет за храна
1Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? 2#Деян. 7:12Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ 3Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; 4Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. 5И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. 6А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. 7Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ 8Йосиф разпозна братята си, но те него – не. 9#Бит. 37:5-10Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ 10А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; 11ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ 12Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ 13А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ 14Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. 15Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. 16Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ 17И ги затвори за три дена. 18На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22#Бит. 37:21-22Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ 23Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24#Бит. 43:30А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. 25И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ 29Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30„Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“ 35Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38#Бит. 37:35; 42:4А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013