Parallel
41
1Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил 2и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; 3след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; 4грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, 5но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; 6но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; 7и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. 8На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. 9Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; 10когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, 11там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; 12с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; 13каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ 14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ 16#Бит. 40:8; Дан. 2:27-28Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ 17И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката 18и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; 19а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. 20Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. 21Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. 22После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; 23но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, 24които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ 25Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. 26Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. 27Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. 28Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. 29Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; 30след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. 31Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. 32А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. 33Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. 34По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. 35Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; 36и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“
Йосиф – господар над египетската земя
37Това се понрави на фараона и на всичките му служители. 38Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ 39И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. 40#Пс. 105:21; Деян. 7:10Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ 41И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ 42Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; 43заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. 44И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ 45Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.
46Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. 47А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. 48И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. 49Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. 50Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. 51Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, 52а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ 53Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, 54#Пс. 105:16; Деян. 7:11настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. 55Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ 56Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. 57И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.