Битие 30
30
1А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5Тя зачена и роди син на Яков. 6Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18„Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21После роди дъщеря и я нарече Дина. 22Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. 23Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“
Забогатяването на Яков
25След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“
31Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.
37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.
Currently Selected:
Битие 30: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Битие 30
30
1А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5Тя зачена и роди син на Яков. 6Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18„Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21После роди дъщеря и я нарече Дина. 22Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. 23Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“
Забогатяването на Яков
25След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“
31Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.
37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013