Битие 29
29
Яков в дома на Лаван
1След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. 2#Бит. 24:11; Изх. 2:16Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. 3Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. 4Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ 5Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ 6Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ 7Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ 8Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“
9Докато той говореше с тях, дойде Рахил#29:9 В Септуагинта е добавено: „дъщеря на Лаван“. с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. 10Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. 11Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. 13Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. 14Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ 16А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. 17Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. 18Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ 19Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ 20За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. 21След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ 22Лаван повика всички съседи и даде гощавка. 23А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. 24Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. 25Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ 26Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. 27Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. 29Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. 30Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
Потомството на Яков
31Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. 32Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим#29:32 От евр. син на презрението., като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ 33Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон#29:33 От евр. послушание.. 34Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. 35Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда#29:35 Евр. Йехуда – взхвала на Господа (Яхве).. След това тя престана да ражда.
Currently Selected:
Битие 29: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013