YouVersion Logo
Search Icon

Йоан 4

4
1Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, 2(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), 3напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4И трябваше да мине през Самария. 5И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. 6Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. 8(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). 9Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). 10Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода? 11Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 12Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. 16Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. 19Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>. 27В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? 30Те излязоха от града и отиваха към Него. 31Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене? 34Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. 35Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд. 39И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света. 43След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 45И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. 47Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. 49Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. 50Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 51И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. 52А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

Currently Selected:

Йоан 4: BG1940

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy