YouVersion Logo
Search Icon

Йоан 11

11
1Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. 2(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). 3И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. 6Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. 7А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. 10Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 11Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 12Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. 15И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. 16Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба. 18А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; 19и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. 20Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. 21Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. 24Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? 27Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. 28И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. 31А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 32И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 33Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. 34И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Исус се просълзи. 36Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! 37А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? 38Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 39Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>. 40Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? 41И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 44Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. 45Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. 47Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. 49А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, 50нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 51Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 53И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. 54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците. 55А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника? 57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

Currently Selected:

Йоан 11: BG1940

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy