Битие 8
8
1Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. 2Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. 4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. 8Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. 12След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна. 15Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. 17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. 20И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
21и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Currently Selected:
Битие 8: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com