Псалми 78
78
1(по Слав. 77) Масхил Асафов Слушайте, люде мои, закона ми. Приклонете ушите си към словата на устата ми. 2Ще отворя устата си в притчи: Ще произнеса гадания от древността, 3Които чухме и познахме, И нашите отци казаха нам. 4Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род, Като повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила, и чудесата му които направи. 5И постави свидетелство в Якова, И закон положи в Израиля, Които заповяда на отците ни Да ги известят на чадата си, 6За да ги знае идещият род, Синовете, които ще се родят, Да се въздигнат те и да приказват на чадата си; 7За да положат надеждата си на Бога, И да не забравят делата Божии, Но да пазят неговите заповеди, 8И да не станат като отците си, Род развратен и непокорлив, Род, който не упази сърдцето си право. И духът му не биде верен Богу. 9Ефремовите синове, оръжени с лъкове, Върнаха се назад в деня на боя. 10Не упазиха завета Божий, И в закона му не рачиха да ходят. 11А забравиха неговите дела И чудесата му които им показа. 12Пред отците им направи чудеса В Египетската земя, на полето Танис. 13Раздвои морето и ги проведе; И направи водите да стоят като грамада. 14И води ги дене с облак, И всичката нощ с огнена виделина. 15Разцепи камене в пустинята, И ги напои като от големи бездни. 16И изведе струи из камика, И низведе води като реки. 17Но те приложиха да му съгрешават още, И огорчиха Вишнаго в безводното място. 18И изкусиха Бога в сърдцето си, Понеже искаха ястие според охотата си. 19Говориха против Бога и рекоха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20Ето, удари камика, и потекоха води, И потоци се наводниха: Може ли и хляб да даде? Или да приготви месо за людете си? 21За то чу Господ и се разгневи; И огън се запали против Якова, А още и гняв възлезе против Израиля; 22Защото не повярваха Бога, Нито уповаха на спасението негово, 23Като заповяда на облаците от горе, И отвори небесните двери, 24Та им одъжди манна да ядат, И даде им небесно жито, 25Хляб ангелски яде человек: Проводи им храна до ситост. 26Подигна ... небето източен вятър, И със силата си докара южния вятър; 27И одъжди върху тях месо като прах, И птици крилати като морския пясък, 28И направи ги да паднат всред стана им, Около жилищата им. 29И ядоха и се наситиха твърде много; И принесе им което желаеха. 30Не бяха се отстранили от желанието си: Ястието им беше още в устата им, 31И гняв Божий ги възлезе на тях, И уби по-тлъстите от тях, И избраните Израилеви свали. 32При всичко това, още съгрешиха, И на чудесата му не повярваха. 33За то изнури дните им в суета, И годините им в смущение. 34Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха, И обращаха се и търсеха Бога на ранина. 35И напомниха си че Бог им беше твърдиня, И Бог Вишний избавител техен. 36Но с устата си го ласкаеха, И с езика си го лъжеха; 37А сърдцето им не бе право с него, Нито бяха верни на завета му. 38Но той като щедър Прости беззаконието им да ги не погуби: Много пъти удържа гнева си, И не подигна всичката си ярост: 39И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща. 40Колко пъти го огорчиха в пустинята, Прогневиха го в безводната земя, 41И се върнаха и изкушаваха Бога, И Светия Израилев раздражаваха! 42Не поменаха силата на ръката му, Деня в който ги избави от неприятеля, 43Като показа в Египет знаменията си, И чудесата си на полето Танис. 44И претвори в кръв реките им, И струите им, за да не пият. 45Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха, И жаби, и ги изпогубиха. 46И предаде плодовете им на прузи, И трудовете им на скакалци. 47Порази с град лозята им, И черниците им съ слана. 48И предаде на град скотовете им, И стадата им на молнии. 49Проводи върх тях пламенния си гняв, Негодуване, и ярост, и скърб, Проваждане на зли ангели. 50Отвори път на гнева си: Не пощади от смърт душата им. И предаде на мор живота им. 51И порази всеки първороден в Египет, Начатък на силата им в жилищата на Хама. 52И дигна людете си като овци, И заведе ги като стадо в пустинята. 53И води ги безопасно, и не се уплашиха: А неприятелите им покри морето. 54И въведе ги в предела на светостта си, В гората която придоби десницата му. 55И изгони от лицето им езичниците, И раздели ги наследие с въже, И в къщите им насели Израилевите племена. 56Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго, И не упазиха уставите му. 57И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им: Изметнаха се като неверен лък. 58И го разгневиха с високите си места, И с истуканите си го подигнаха на ревнувание. 59чу Бог и разяри се, И много се погнуси от Израиля: 60И напусна Силомската скиния Дето беше се населил между человеците; 61И предаде на плен силата си, И славата си в неприятелска ръка; 62И предаде на меч народа си, И разяри се на наследието си. 63Момците им пояде огън, И девиците им не жалеха: 64Свещениците им паднаха от нож, И вдовиците им не плакаха. 65Тогаз се събуди Господ като от сън; Като силен мъж който изтрезва от вино: 66И порази неприятелите си из отзад: Посрамване вечно положи върх тях. 67И отхвърли Иосифовия шатър, И племето Ефремово не избра; 68Но избра Юдиното племе, Гората Сион която възлюби. 69Съгради като възвишения светилището си, Като земята която основа въ век. 70И избра Давида раба си, И взе го от кошарите на овците; 71И от подир доилиците овци го доведе За да пасе Якова народа му, И Израиля наследието му. 72И пасе ги според незлобието на сърдцето си, И с изкуството на ръцете си ги води.
Currently Selected:
Псалми 78: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk