Яков 1
1
1Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление. 2Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; 3понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение. 4А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. 5Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. 6Но да проси с вяра, без да се съмнява никак; защото който се съмнява подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете. 7И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа. 8Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища. 9Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване, 10а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти. 11Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си. 12Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят. 13Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава; 14а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот. 15Похотта после като зачне ражда грях, а грехът като се извърши ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, любезни мои братие. 17Всяко добро даване, и всяка съвършена дарба от горе е, и слязва от Отца на светлините в когото няма изменение или сянка на променяване. 18От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания. 19И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гняв; 20защото гневът на человека не върши Божията правда. 21За това, отхвърлете всяка нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви. 22Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. 23Защото ако бъде някой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало: 24защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си. 26Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.
Currently Selected:
Яков 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk