YouVersion Logo
Search Icon

Второзаконие 1

1
1Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав. 2(Единадесет дни са от Хорив през пътя на гората Сиир до Кадис-варни). 3И на четиридесетото лето, на единадесетия месец, в първия ден на месеца, говори Моисей на Израилевите синове по всичко що му заповяда Господ за тях, 4когато беше поразил Сиона Аморейския цар който живееше в Есевон, и Ога Васанския цар който живееше в Астарот в Едраи. 5Отсам Иордан, в Моавската земя, почна Моисей да изяснява този закон, и рече: 6Господ Бог наш говори нам на Хорив и рече: Стига колкото седяхте на тази гора: 7обърнете се и тръгнете в пътя си та идете към гората на Аморейците и към всичките им съседи в равнините, в горите, и в долините, и към юг, и към приморията в земята на Хананейците, и към Ливан до голямата река, реката Евфрат. 8Ето, аз предавам вам тази земя: влезте та завладейте земята за която се кле Господ на отците ви, на Авраама, Исаака, и Якова, да им я даде и на семето им след тях. 9И казах ви в онова време и рекох: Не мога аз сам да ви нося. 10Господ Бог ваш ви умножи; и, ето, на днешния ден по множество сте като звездите на небето. 11(Господ Бог на отците ви да ви умножи тисящи пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови както говори вам!) 12Как ще мога аз сам да нося теготата ви, и товара ви, и препиранията ви? 13Вземете измежду племената си мъже мъдри и разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. 14И отговорихте ми и рекохте: Добра е тая дума която рече да направим. 15Тогаз взех началниците на племената ви, мъдри мъже и познати, и поставих ги началници над вас, тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници, и надзиратели в племената ви. 16И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му. 17В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам. 18И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите. 19И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни. 20И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш. 21Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх. 22И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем. 23Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. 24И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я. 25И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам. 26Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего. 27И роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ изведе ни из Египетската земя за да ни предаде в ръцете на Аморейците и да ни изтреби. 28Де ще възлезем ние? братята наши ни обезсърдчиха и рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас. градовете големи и оградени до небето; още и Енаковите синове видяхме там. 29И аз ви рекох: Да се не ужасавате и да се не боите от тях. 30Господ Бог ваш който върви пред вас, той ще се бие за вас по всичко както направи той за вас в Египет пред очите ви, 31и в пустинята, дето видя ти как Господ Бог твой те е носил както человек сина си, във всичкия път по който ходихте доде дойдохте на това място. 32И в това не повярвахте Господа Бога вашего, 33който вървеше пред вас в пътя за да ви търси място де да турите стана, ноще с огън за да ви показва пътя по който трябваше да вървите, а дене с облак. 34И чу Господ гласа на думите ви, и разгневи се, и закле се и рече: 35Ни един от тези человеци на този зъл род няма да види добрата земя която се клех аз да дам на отците ви, 36освен Халев сина Иефониев: той ще я види, и нему ще дам земята в която стъпи, и на синовете му, защото напълно последва Господа. 37И на мене се разгневи Господ за вас, и рече: Нито ти ще влезеш там: 38Исус синът Навиев, който предстои пред тебе, той ще влезе там. Насърдчи го, защото той ще я даде за наследие на Израиля. 39И децата ви за които говорехте че ще бъдат разграбени, и синовете ви които на днешний ден не познават добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще я дам, и те ще я наследят. 40а вие се върнете та идете в пустинята по пътя на червено Море. 41Тогаз отговорихте и рекохте ми: Съгрешихме против Господа: ние ще възлезем и ще направим бой по всичко както ни заповяда Господ Бог наш. И препасахте всеки воинските си оръжия, и с лекомислие възлязохте на гората. 42И Господ ми рече: Кажи им: Да не възлезете нито да направите бой, (защото аз не съм всред вас,) за да се не изтриете пред враговете си. 43Така ви говорих; и не послушахте, но пристъпихте повелението Господне, и с дързост възлязохте на гората. 44И излязоха насреща ви Аморейците които живееха на онази гора, и гониха ви както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир до Орма. 45Тогаз се върнахте та плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито даде ухо на вас. 46И останахте в Кадис много дни, колкото дни останахте.

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy