YouVersion Logo
Search Icon

Йоан 5

5
1Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4[Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. 6Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. 8Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. 14Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. 16И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всяка съдба, 23за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29и ще излязат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36Но аз имам по-голямо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38И словото негово нямате да пребъдва във вас, защото вие не вярвате в тогоз когото е той изпратил. 39Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тях имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41От человеци слава не приимам; 42но познах ви че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44Как можете да повярвате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. 46Защото ако бяхте вярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47Ако ли неговите писания не вярвате, как ще повярвате моите думи?

Currently Selected:

Йоан 5: BG1871

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy