YouVersion Logo
Search Icon

Битие 44

44
1И заповяда на домашния си настойник и рече: Напълни вретищата на человеците с храна, колкото могат да понесат, и тури среброто всекиму в устието на вретището му. 2И тури чашата ми, сребърната ми чаша, в устието на вретището на най-младия, и среброто на житото му. И стори според словото което рече Йосиф. 3На утринта като съвна, изпратиха се человеците и ослите им. 4А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро? 5Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте. 6И като ги стигна рече им тези думи. 7А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо. 8Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато? 9У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си. 10А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни. 11И побързаха та снеха всеки вретищата на земята, и отвори всеки вретището си. 12И търси, като начна от най-стария доде свършши до най-младия; и намери се чашата във вретището Вениаминово. 13Тогава раздраха дрехите си, и натовариха всеки осела си, и върнаха се в града. 14И влезе Юда и братята му в Йосифовия дом, като беше той още там, и паднаха пред него на земята. 15И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае? 16И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата. 17А той рече: Да ми не бъде да сторя това! Онзи человек у когото се намери чашата, той ще ми бъде раб; а вие идете с миром при отца си. 18Тогава приближи при него Юда та рече: Моля ти се, господарю мой: нека говори рабът ти слово в ушите на господаря си; и да се не разпали гневът ти против раба ти, защото ти си като Фараон. 19Господаря мой попита рабите си и рече: Имате ли баща или брат? 20И рекохме господарю моему: Имаме баща стар, и дете на старостта му, малко; а брат му умря, и то само остана от майка си; и баща му го обича. 21И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си. 22И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре. 23А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми. 24И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар. 25А отец наш рече: Идете пак та купете за нас малко храна. 26И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат. 27И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми: 28и единият излезе от мене, и рекох: Известно разкъса се от звяр; и не видях го до нине. 29И ако вземете и тогози от лицето ми, и му се случи злощастие, ще сведете седината ми със скърб в гроба. 30А сега, когато отида при раба ти отца ми, и детето не е с нас, (понеже душата му е свързана с неговата душа), 31като види че детето няма, ще умре; и рабите ти ще сведат седината на раба ти отца ни със скърб в гроба. 32Защото рабът ти станах поръчник на отца си за детето, и рекох: Ако ти го не доведа, тогаз ще бъда виноват на отца си за всегда. 33А сега, моля ти се, да остане рабът ти вместо детето раб господарю моему, а детето да възлезе с братята си. 34Защото как да възляза при отца си ако детето не е с мене? Да не видя злото което ще намери отца ми.

Currently Selected:

Битие 44: BG1871

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy