Битие 24
24
1И Авраам беше стар, преминал на възраст; и Господ благослови Авраама във всичко. 2И рече Авраам на раба си, по-стария в дома му, на настоятеля на всичкия му имот: Да туриш ръката си под бедрото ми, 3и ще те закълна в Господа Бога на небето и Бога на земята че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на Хананейците между които живея, 4но ще идеш на мястото ми, и при рода ми, и ще вземеш жена за сина ми Исаака. 5А рабът му рече: Може да не ще жената да дойде подире ми в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в оназ земя, от дето си излязъл? 6И рече му Авраам: Пази, да не върнеш сина ми там. 7Господ Бог небесни който ме взе из дома на отца ми и от земята на рождението ми, и който ми говори, и който ми се закле и рече: На твоето семе ще дам таз земя, той ще изпрати ангела си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. 8Ако ли жената не ще да дойде подире ти, тогаз ще бъдеш свободен от това мое заклеване, само сина ми да не върнеш там. 9И тури рабът ръката си под бедрото на Авраама господина своего, и закле му се за това нещо. 10И взе рабът от камилите на господина си десет камили, и тръгна, и в ръцете му беше всичкото благо на господина му; и стана та отиде в Месопотамия, в града Нахоров. 11И тури камилите да коленичат вън от града при водния кладенец, надвечер когато излазят жените да си наливат вода. 12И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама. 13Ето, аз стоя при извора на водата, а дъщерите на градските жители излазят да наливат вода; 14и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего. 15И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й. 16А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше. 17А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си. 18А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го. 19И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките. 20И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили. 21А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не. 22И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато, 23и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору. 25Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване. 26Тогаз се наведе человекът и поклони се Господу. 27И рече: Благословен Господ на господина моего Авраама, който не лиши господина моего от милостта си и истината си: в пътя Господ ме управи в дома на братята на моя господин. 28А момата се завтече и разказа в дома на майка си за тези случаи. 29И Ревека имаше брат на име Лаван; и завтече се Лаван при человека вън при извора. 30И като видя обецата и гривните на ръцете на сестра си, и като чу речите на сестра си Ревека която казваше: Така ми говори този человек, отиде при человека; и ето, той стоеше при камилите до извора. 31И рече: Влез, благословени от Господа; защо стоиш вън? Аз ти приготвих къщата и място за камилите. 32И влезе человекът в къщи; и разтовари камилите му, и даде слама и храна на камилите, и вода за умиване на нозете му и на нозете на человеците които бяха с него. 33И предложено биде пред него ястие; но той рече: Не ща да ям доде не кажа работа си; и Лаван рече: Казвай. 34И рече: Аз съм раб Авраамов; 35и Господ благослови господина моего премного, и стана велик; и даде му овци, и говеда, и сребро, и злато, и раби, и рабини, и камили, и осли. 36И Сарра, жената на господина моего, роди син господину моему като беше вече остаряла; и даде му той все що има. 37И закле ме господин мой и рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на Хананейците на които в земята аз живея; 38но да отидеш в дома на отца ми, и в рода ми, и да вземеш жена за сина ми. 39И рекох господину моему: Може да не ще жената да дойде подире ми. 40А той ми рече: Господ пред когото ходя ще изпроводи ангела си с тебе и ще благоустрои пътя ти; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от дома на отца ми. 41Тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми когато отидеш при рода ми, и не ти дадат; тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42И като дойдох днес на извора, рекох: Господи, Боже на господина моего Авраама, моля, ако си благоустроил пътя ми по който аз отхождам, 43ето, аз стоя при водния извор: момата, която излезе да налее вода, и на която река: Я ме напой с малко вода от водоноса си, 44и тя ми рече: И ти пий, ще извадя още и за камилите ти, тя нека е жената която е отредил Господ за сина на моя господин. 45И преди да престана да думам в сърдцето си, ето, Ревека излизаше с водоноса на рамото си, и слезе на извора и наля; и рекох й: Я ме напой; 46и тя побърза и сне водоноса си от рамото си, и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; и тъй, пих аз, и напои и камилите. 47И попитах я и рекох: чия си дъщеря? и тя рече: Дъщеря съм на Ватуила сина Нахорова, когото му роди Мелха. И турих обецата на лицето й и гривните на ръцете й. 48И наведох се та се поклоних Господу, и благослових Господа Бога на господина моего Авраама, който ме доведе по правия път, да взема за сина му дъщерята на брата на господина моего. 49Сега прочее, ако искате да сторите милост и истина господину моему, кажете ми; ако ли не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. 50А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро. 51Ето, Ревека пред тебе: земи я и иди, и нека бъде жена на сина на господина твоего, както е Господ рекъл. 52И като чу рабът Авраамов думите им, поклони се до земята Господу. 53И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й. 54И ядоха и пиха, той и человеците които бяха дошли с него, и пренощуваха. И като станаха на сутринта, рече: Изпроводете ме към господаря ми. 55И рекоха брат й и майка й: Нека поседи момата с нас до десетина дни: после нека иде. 56И рече им: Не ме спирайте, защото Господ благоустрои пътя ми: изпроводете ме да ида при господаря си. 57И те рекоха: Да повикаме момата, и да попитаме какво ще рече тя. 58И повикаха Ревека, и рекоха й: Отхождаш ли с тогоз человека? И тя рече: Отхождам. 59И изпроводиха сестра си Ревека, и кърмилницата й, и раба Авраамов, и человеците му. 60И благословиха Ревека, и рекоха й: Сестра наша си: да се родят от тебе тисящи на десетотисящи, и потомството ти да обладае вратата на враговете си. 61И стана Ревека и рабините й, и възседнаха на камилите, и отхождаха след человека; и взе рабът Ревека и отиде. 62А Исаак се връщаше от кладенеца Лахай-рои; защото живееше на южната земя. 63И излезе Исаак на преговаряне в полето надвечер; и дигна очи и видя, и, ето, камили приближаваха. 64И Ревека дигна очи и видя Исаака, и скочи долу от камилата. 65Защото беше рекла на раба: Кой е онзи человек който иде през полето насреща ни? и рабът беше рекъл: Той е господарят ми. 66И тя взе покривало и покри се. И каза рабът Исааку всичко що бе извършил. 67И Исаак я въведе в шатъра на майка си Сарра; и взе Ревека, и стана му жена, и възлюби я; и утеши се Исаак след смъртта на майка си.
Currently Selected:
Битие 24: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk