Еклесиаст 2
BG1871

Еклесиаст 2

2
1Аз рекох в сърдцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, И наслаждавай се с благо; И ето, и то суета. 2Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя? 3Помислих в сърдцето си Да веселя плътта си с вино Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта, И да удържа безумието Доде видя кое е доброто за человеческите синове Да го правят под небето през всичките дни на живота си. 4Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: 5Направих си градини и садове, И насадих в тях дървя от всякакъв плод: 6Направих си водоеми, за да поя от тях Насадената с дървя дъбрава: 7Придобих раби и рабини, И имах раби домочадци: Имах още стада и пастви Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим: 8Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове – Всякакъв вид великолепия. 9И възвеличих се и умножих се Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми остана си в мене. 10И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд. 11И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето. 12И обърнах се аз за да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието: Защото що има да направи человек който е дошел след царя?- Онова което е вече направено. 13И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието Както виделината превъзхожда тъмнината. 14На мъдрия очите са в главата му, А безумний ходи в тъмнината; Но аз познах още че един случай Ще се случи на всички тези. 15За то рекох в сърдцето си: Както се случава на безумния, Така ще се случи и на мене; Защо прочее да стана аз по-мъдър? За то подумах в сърдцето си че и то е суета. 16Защото не остава вечно Паметта на мъдрия, нито на безумния; Понеже в идещите дни Всичко ще се забрави вече; И как умира мъдрият? - както безумният. 17За то намразих живота, Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето; Понеже всичко е суета и угнетение на духа. 18Намразих още аз и всичкия си труд Що съм се трудил под слънцето; Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене; 19И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то. 20За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си За всичкия труд що съм се трудил под слънцето. 21Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло. 22Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето? 23Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета. 24Няма по-добро за человека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И това видях аз че е от Божията ръка. 25Защото кой би ял И кой би се наслаждавал освен мене? 26Понеже Бог дава на угодния пред него человек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди За да притуря и да трупа, - За да го даде на угодния пред Бога. И то суета и угнетение на духа.

Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk

Learn More About Цариградски