Данаил 6
6
1Угодно се видя на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, за да са по всичкото царство, 2и над тях трима председатели, (един от които - бе Даниил), за да им дават сметка тези сатрапи, и царят да няма пагуба. 3Тогаз този Даниил се предпочете повече от председателите и сатрапите, защото дух изящен имаше в него; и царят намисли да го постави над всичкото царство. 4А председателите и сатрапите търсеха да намерят причина против Даниил от страна на царството; но не можаха да намерят никаква причина нито кривда; защото бе верен, и не се намери в него никаква погрешка нито кривда. 5И рекоха тези человеци: Няма да намерим никаква причина против тогоз Даниила освен ако намерим нещо против него от закона на неговия Бог. 6Тогаз тези председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив въ векъ! 7Всичките председатели на царството, управителите, и сатрапите, везирите, и областниците съветваха се да се издаде царско повеление, и да се утвърди запрещение, че който направи някакво прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. 8Сега, царю, утвърди запрещението и подпиши писмото, за да се не измени, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. 9За то цар Дарий подписа писмото и запрещението. 10Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред. 11Тогаз онези человеци се събраха и намериха Даниила че правеше прошение и молеше се пред своего си Бога. 12За то дойдоха и говориха пред царя заради царското запрещение, и рекоха: Не подписа ли ти запрещение, че всеки человек който прави прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и рече: Истина е думата, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. 13Тогаз отговориха и рекоха пред царя: Даниил онзи, който е от синовете на Юдиния плен, не те почита, царю, нито запрещението което ти подписа, но прави молбата си три пъти на ден. 14Тогаз царят, като чу тази дума, наскърби се много, и тури сърцето си за Даниила да го отърве; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави. 15Тогаз онези человеци се събраха при царя, и рекоха на царя: Знай, царю, че законът на Мидяните и Персяните е: Никакво запрещение нито повеление което царят постави да не се променява. 16Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Даниилу: Бог твой комуто ти служиш непрестанно, той ще те отърве. 17И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила. 18Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него 19И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете. 20И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете? 21Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ! 22Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. 23Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего. 24Тогаз царят заповяда, та докараха онези человеци които наклеветиха Даниила, и хвърлиха в рова на лъвовете тях, чадата им, и жените им; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете ги сграбиха и счупиха всичките им кости. 25Тогаз писа цар Дария към всичките народи, племена, и езици които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас! 26Повеление се издаде от мене, въ всичката държава на царството ми да треперят человеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е Бог жив, и пребивава въ векъ, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. 27Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Даниила от силата на лъвовете. 28И благоденствуваше този Даниил в царуването на Дария и в царуването на Кира Персянина.
Currently Selected:
Данаил 6: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk