Делата на апостолите 20
20
Павел в Македония и Гърция
1Когато безредиците преминаха, Павел повика последователите, насърчи ги, сбогува се с тях и замина за Македония. 2Пътувайки из провинцията, Павел непрекъснато насърчаваше вярващите и така стигна до Гърция. 3Там остана три месеца, а когато се готвеше да отплава за Сирия, узна, че юдеите подготвят заговор срещу него и реши да се върне през Македония. 4Придружаваха го Сосипатър, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей и азиатците Тихик и Трофим. 5Те бяха пристигнали първи и ни чакаха в Троада. 6А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и пет дни по-късно ги настигнахме в Троада, където останахме седем дни.
Последното посещение на Павел в Троада
7В първия ден на седмицата, докато бяхме събрани, за да разчупим хляб,#20:7 разчупване на хляб Може да означава или обикновено ядене, или приемане на Господната вечеря, която Исус завещава на последователите си да извършват, за да го помнят. Вж. Лк. 22:14-20. Павел, който се канеше да заминава на другия ден, заговори на всички и продължи да говори до полунощ. 8Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи. 9На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. 10Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ 11След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина. 12Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.
Пътуването от Троада до Милет
13Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша. 14Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин. 15На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет. 16Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.
Павел се сбогува с презвитерите в Ефес
17От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него. 18Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас — от първия ден, когато пристигнах в Азия. 19Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. 20Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. 21Настоявах пред всички хора — и пред юдеи, и пред гърци — да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. 22А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. 23Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. 24Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.
25А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. 26Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, 27защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. 28Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията#20:28 Божията Според някои гръцки ръкописи: „Господната“. църква, която той купи със собствената си кръв.#20:28 собствената си кръв Или: „кръвта на собствения си син“. 29Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. 30И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. 31Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.
32А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. 33Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. 34Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. 35С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“
36Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. 37Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, 38опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.
Currently Selected:
Делата на апостолите 20: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International