Псалми 78
78
1(По слав. 77) Маскил на Асаф.
Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 13Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. 18Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци.
Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб#букв.: небесното жито. 25Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните#букв.: най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! 41Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. 44Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54Така Той ги въведе в святата Си земя#букв.: границата на светилището Си, на планината, която десницата Му беше придобила. 55Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, 57а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.
Currently Selected:
Псалми 78: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013