Второзаконие 1
1
1Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината#Араба – низината от двете страни на Йордан и Мъртво море, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав. 2Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни. 3И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях, 4след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи. 5Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза: 6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина. 7Обърнете се и тръгнете, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината#Шефела – бреговата ивица между Яфо и Газа, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат. 8Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях. 9И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам. 10ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество. 11ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал! 12Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви? 13Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници. 14И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим. 15И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. 16И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него. 17Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам. 18И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите. 19И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни. 20И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. 21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай. 22Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем. 23И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе. 24И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха. 25И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. 26Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог. 27И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят! 28Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там! 29Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях. 30ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви, 31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място. 32Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, 33който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак. 34И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза: 35Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви, 36освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. 37И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там. 38Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството. 39А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. 40А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море. 41Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя. 42И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си. 43И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината. 44И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма. 45Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо. 46И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.
Currently Selected:
Второзаконие 1: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013