Йоан 11
VBG
11
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра є Марта, беше болен. 2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. 3И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен. 4А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея. 5А Иисус любеше Марта и сестра є, и Лазар. 6И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. 11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. 12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря. 15Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него. 16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. 17И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. 18А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; 19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. 20А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23Иисус є каза: Брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25Иисус є каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? 27Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света. 28И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика. 29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. 34И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал! 37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? 38А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. 39Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. 40Иисус є каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил. 43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. 45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. 47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. 48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. 49А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. 53И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. 54Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си. 55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
All rights reserved (c) 2010.Learn More about the Верен