Първа книга Моисеева – Битие 39
СИ
39
ГЛАВА 39.
1 А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
2 И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
4И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
5 И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
6И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
7 И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
8Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
9 в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?
10Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
11случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
12 тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.
13А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
14 извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
15а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
16И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
17Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
18но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
19Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;
20 и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
21 Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
23 Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.

© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

Learn More About Библия, синодално издание (1982 г.)