Parallel
29
ГЛАВА 29.
1 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
2И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
3Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
4Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
5Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
6Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците.
7И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
8Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
9Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
10Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
11Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
12Той обади на Рахил, че е бащин ѝ сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
13 Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
14 А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
15И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
16А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
17Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
20 И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
21И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
22Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
23А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
24И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
26Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
27свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
28Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
29И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
31Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата ѝ, а Рахил беше неплодна.
32 Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
33И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
34И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
35 И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.