Parallel
17
ГЛАВА 17.
1 Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
2 и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
4 Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
5 и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
6 и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7 И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
9 И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
10 Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
11обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
12На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
13Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
14А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
15И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра;
16 Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
17 И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
18И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
19 А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
20 И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
21 Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
22Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
23И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
24Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
25А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
26В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
27и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.